Москва отлага решението дали Путин ще отиде на Г-20 в Маями

🇺🇸✉️🇷🇺 Руският президент Владимир Путин все още не е решил дали да приеме поканата за срещата на върха на Г-20 в Маями и ще реши едва когато наближи датата на провеждане, 14-15 декември. Ако отиде, това ще бъде първото му лично участие във форума от 2019 г. и първото събиране на лидери в западна държава, на което присъства от началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

Решението зависи от „цяла съвкупност от фактори“, сред които подготовката на съдържанието и от „общия геополитически контекст“, каза на 3 октомври Денис Агафонов, шерпа на Руската федерация в Г-20 и шеф на Експертното управление на президента. Шерпата е личният представител на държавния глава, който се занимава с предварителни договорки на дневния ред и текста на декларацията. Агафонов говори в руското посолство във Вашингтон след заседание на шерпите на групата. „Към момента окончателно решение дали президентът ще участва в това събитие в Маями, или няма да участва, все още не е формулирано“, каза той и добави: „Трябва да има смисъл, заради който да се дойде. Вероятно решението ще се взема въз основа на това.“ Според Агафонов президентът Доналд Тръмп „доста ясно“ се е изказал в полза участието на Путин.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви поканата на 23 септември след своя разговор със Сергей Лавров в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. „Смятаме, че това е възможност той да общува не само с президента, но и с други световни лидери“, посочи Рубио. Нова среща между Тръмп и Путин „не е обсъждана“, уточни той, но ако се открие възможност „и срещата има цел, това би било добре“. Говорителят Дмитрий Песков отправи благодарности, но в интервю за „Вести“ от 27 септември призна, че решение все още няма: „Ще бъдат взети предвид всички обстоятелства. Но във всеки случай Русия ще участва активно в работата на двадесетката.“

Условието на Агафонов отговаря на условие, вече поставено от Вашингтон. На 22 септември в Ню Йорк, до президента Володимир Зеленски, Тръмп заяви, че Путин би се видял с него отново, но „за Маями не знам“, и уточни, че иска да го направи, „когато сме готови за мирно споразумение“. На 1 октомври Песков описа същия ред от руска страна. За икономическите проекти, които специалният пратеник Кирил Дмитриев е обсъждал с американската администрация, той заяви: „За наше съжаление американците продължават да обвързват целия този процес, въпреки очевидната изгода, с уреждането в Украйна“ и допълни: „Смятаме, че бихме могли и да не чакаме, а да работим за своя изгода още сега.“ Кремъл изключи разговор между президентите на Русия и Украйна в Маями още на 12 септември. „Това е невъзможно“, категоричен беше Песков пред AFP и кани Зеленски в Москва.

За последно Путин участва лично в среща на Г-20 в Осака през юни 2019 г. На следващите издания в Бали, Ню Делхи и Рио де Жанейро от 2022 до 2024 г. Русия беше представена от Лавров, докато в Йоханесбург през ноември 2025 г. руската делегация беше предвождана от Максим Орешкин, заместник-ръководител на президентската администрация. Южна Африка е страна по Римския статут, учредителния договор на Международния наказателен съд, и има задължение да изпълни заповедта за арест, издадена през март 2023 г. на Путин за незаконната депортация на хиляди украински деца. САЩ не са страна по статута.

Поканата беше отправена 8 дни след като Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения на 5 души, обвинени в работа за руските спецслужби. Сред тях са бившият полковник от руските служби Юрий Храмеев и синът му Кирил, офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ). Прокуратурата на Южния окръг на Ню Йорк съобщи, че мрежата е предлагала 40 000 долара за „елиминирането“ на известен руски дисидент, който живее в района на Вашингтон. И петимата обвиняеми остават на свобода на територията на Руската федерация. Висшият представител на ЕС по външната политика Кая Калас свърза обвиненията с поканата към руския държавен глава на 24 септември. По думите ѝ руските офицери „получават заповеди лично от президента Путин“, а решението на САЩ „очевидно е грешен път да се нормализират хора, които започват войни“. Европейската комисия заяви, че ЕС ще осъди руската агресия срещу Украйна и на форума в Маями, независимо дали Путин ще присъства.

Агафонов коментира и покана, която не е изпратена: Южна Африка, която е пълноправен член на групата, не е получила такава. В края на ноември 2025 г. президентът Тръмп я изключи заради отказа ѝ да предаде председателството на американски дипломат при закриването на форума в Йоханесбург. Месец по-късно Рубио покани Полша да заеме „полагащото ѝ се място“ в групата. Според Агафонов колегите му от Южна Африка „се оказаха волунтаристки изключени от този процес“, въпреки че Г-20 взема своите решения с консенсус. Така Русия, чийто президент е поканен, защитава члена, когото домакинът е отстранил.

Агафонов, Тръмп и Песков поставят участието на Путин във Флорида в един и същ спор. САЩ настояват за уреждане в Украйна и чак тогава за лични срещи и икономически проекти. Москва иска проектите веднага и оставя участието на Путин открито, докато не види смисъл. Затова поканата става разменна монета: при липса на рамка за примирие в Украйна е по-вероятно Русия да изпрати делегация, както го прави от 2022 г. вместо Путин да пътува лично.

Перу разследва трафик на хора след измамно вербуване на граждани за войната на Русия в Украйна

🇵🇪⚖️🇷🇺 Специализираната прокуратура на Перу за престъпления с трафик на хора започна разследване след получени жалби, че граждани на страната са били вербувани с измама да се бият във войната на Русия срещу Украйна, съобщи правителството на 1 май.

Близки на предполагаемите жертви на трафик съобщиха, че техните любими хора са получили подвеждащи предложения за работа като охранители или на други позиции в Русия, придружени с обещания за финансови възнаграждения. След пристигането на новобранците в Русия, те твърдят, че са били принуждавани да взимат участие в операции на бойното поле срещу Украйна.

Прокуратура в столицата Лима е образувала предварително производство за „предполагаемо престъпление срещу човешкото достойнство, по-конкретно под формите на трафик на хора и трафик на хора при утежняващи обстоятелства“, се казва в правителственото изявление. Старши прокурор Росио Гала Галвес ще оглави работна група с висши държавни служители и правоприлагащи органи за координиране на действията за справяне с рисковете, засягащи перуанците в Русия.

Прокуратурата призова обществеността да остане бдителна за потенциални експлоататорски оферти за работа и увери, че ще продължи да работи за евентуалната репатриране на перуанските граждани, станали жертва на трафик.

Москва вербува чуждестранни бойци от развиващите се страни от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. и често примамва новобранци с обещания за високи заплати, социални придобивки и руско гражданство. Документирани са и доклади за принуда и неправомерен натиск при наемането на чужденци.

През ноември 2025 г. президентът на Южна Африка Сирил Рамапоса разпореди да бъде проведено разследване на обстоятелствата, довели до вербуването на 17 граждани на страната за предполагаема наемническа дейност във войната. През февруари 2026 г. Рамапоса благодари на руския президент Владимир Путин за осигуряването на освобождаването на мъжете. Министерство на външните работи на Индия заяви през декември, че най-малко 200 нейни граждани са били наети в руската армия от началото на войната насам, като най-малко 26 са убити, а 7 се водят изчезнали.

По-рано Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна докладва, че Кремъл се подготвя за вербуване най-малко 18 500 чужденци във въоръжените сили до края на годината. Координационният щаб за третиране на военнопленници сподели, че към 30 март е идентифицирал 27 407 чужди граждани, сражаващи се на страната на агресора, спрямо 18 000 през ноември. Те произлизат от най-малко 135 различни държави, като гражданите на Северна Корея са най-големия контингент.

По примера на Сахел: Русия засилва военното си присъствие в Мадагаскар.

🇲🇬🤝🇷🇺 В началото на март на полигон в планинската част на Мадагаскар се проведе официална церемония по връчването на сертификати на първия випуск малгашки военнослужещи, завършили курс с продължителност 8 седмици под ръководството на инструктори от „Африканския корпус“ – структура на Министерството на отбраната на Руската федерация.

От общо 216 курсисти основния курс преминаха успешно 140, съобщи African Initiative. Обучението обхваща огнева подготовка и управление на безпилотни летателни апарати. Завършилите преминават към специална фаза, която включва подготовка на сапьори, елитни стрелци, разузнавателни групи, щурмови подразделения и оператори на ударни дронове.

Репортаж на кореспондентката Дария Ваган, излъчен от руски държавни медии, дава поглед над програмата за обучение на оператори на дронове, организирана в три модула. Първият е посветен на разузнавателните дронове – определяне на координати, предаване на данни към командването и работа с карти.

Вторият включва изпускане на експлозивни заряди от дронове тип Mavic с осколочно-фугасни боеприпаси ОФСП-05 и ОФСП-08, предназначени за поразяване на лекобронирана техника и жива сила. Третият модул обхваща FPV дронове камикадзе – тактика, която руските въоръжени сили масово прилагат в Украйна и очевидно изнасят към партньори в Африка.

Присъствието на „Африканския корпус“ в Мадагаскар е пряко свързано с военния преврат от 12 октомври 2025 г. Тогава елитното звено CAPSAT свали президента Андри Ражоелина на фона на масови протести срещу спиранията на водоснабдяване и електричество, бедността и корупцията. На 17 октомври полковник Мишел Рандрианирина положи клетва като временен президент, след което Африканският съюз прекъсна членството на Мадагаскар.

Руският военен ангажимент не закъсня. На 20 декември 2025 г. руски военно-транспортен самолет кацна на международното летище Ивато край Антананариву с около 50 военнослужещи и 43 каси оръжие – автомати, снайперски пушки и противотанкови ракети, съобщи The Moscow Times. В края на декември Антананариву посети заместник-министърът на отбраната на Руската федерация Юнус-Бек Евкуров, де факто ръководител на операциите на „Африканския корпус“. Впоследствие Русия разгърна 140 военни инструктори на острова и достави допълнително оръжие, включващо дронове камикадзе и противотанкови ракети.

През февруари 2026 г. Рандрианирина посети Москва за първото си официално посещение извън страната и се срещна с президента Путин, който „даде благословията си“ за новия лидер, съобщи тогава The Moscow Times. Визитата напомня на тези от държавните глави на Мали, Буркина Фасо и Нигер, където военни хунти се обърнаха към Москва за легитимност и военна подкрепа след разрив със Запада.

Анализ на Critical Threats (AEI) от 19 февруари посочва, че Мадагаскар балансира между Русия, Франция и САЩ – и трите страни са потърсили контакт с хунтата след преврата в стремеж да укрепят влиянието си в Индийския океан. Пристанището Диего Суарес в северния край на острова е стратегически ключово – то позволява проекция на сила по основните търговски маршрути между Атлантическия и Индийския океан. Кремъл, според същия анализ, се стреми да увеличи военното си присъствие по ключовите водни пътища около африканския континент.

Руското военно присъствие е обосновано официално с борбата срещу дахало – въоръжени крадци на зебу (добитък), действащи в южната и западната част на острова. Проблемът е съвсем реален и дори хроничен: според Института за изследвания на сигурността (ISS Africa) една трета от територията на Мадагаскар се смята за „червена зона“ извън ефективен държавен контрол, а дахало използват оръжие тип „Калашников“ и се държат като въоръжени бунтовнически групи. Между 2015 и 2017 г. в засади са загинали 25 офицери от армията. Въпросът доколко обучението в управление на FPV дронове камикадзе и щурмови тактики е съразмерен отговор на проблема с крадците на добитък остава отворен.

Репортажът на Ваган представя изцяло гледната точка на руското военно присъствие и малгашката военна хунта. В него не присъстват независими експертни оценки, нито позицията на Африканския съюз, Франция и западни партньори. Председателят на фондацията на Малгашката република, цитиран в материала, заявява, че обучението от руската армия може „ефективно да подобри малгашката армия“, но уточнява, че то все още не е приключило. Офицери от малгашката армия, също интервюирани във видеото, определят работата с руските инструктори като „полезна и богата“.

Мадагаскар се превръща в поредната точка на разширяване на руското военно влияние в Африка. Според Critical Threats Русия планира да изпрати допълнително 1000 военни от „Африканския корпус“ в Мали през следващите месеци, увеличавайки контингента там до 3500 души. Дали островната държава в Индийския океан ще следва примера на държавите от Сахел за задълбочаваща се зависимост от Москва или ще успее да запази пространство за маневриране между конкуриращите се сили, предстои да се види.

22 загинали, 197 ранени и 1214 задържани при безредици в Ангола заради скок в цените на горивата.

🇦🇴⛽ Правителството на Ангола съобщи, че жертвите на безредиците, избухнали по време на масовите протести срещу скока в цените на горивата, са достигнали 22 души.

Безредиците избухнаха в понеделник, когато местни асоциации на микробусни таксита започнаха тридневна стачка срещу решението на властите да увеличи цената на дизела с една трета като част от усилия за намаляване на скъпите държавни субсидии и укрепване на публичните финанси.

Грабежи, вандализъм и сблъсъци с полицията започнаха в столицата Луанда, след което бързо се разпространиха в други провинции. В сряда президентът Жоао Лоренсо свика извънредно събрание на управляващия кабинет, на което получи актуални сведения за ситуацията със сигурността и реакцията на полицеските сили.

В официално изявление на президентството се съобщава за 22 загинали, 197 ранени и 1214 арестувани. 56 търговски обекта и 25 автомобила са били унищожени, а редица магазини и складове са разграбени.

„Съжаляваме за 22-та смъртни случая, сред които един полицай“, заяви министърът на вътрешните  работи Мануел Омем.

Повечето търговски обекти и бизнеси в Луанда останаха затворени днес, като силите за сигурност патрулираха по улиците на столицата, които до голяма степен останаха празни, след като местните жители се прибраха по домовете. Единствените струпвания на хора останаха пред бензиностанции и магазини.

Телевизия Нзинга показа кадри на жени, оплакващи загинал на улица в централния район Казенга в столицата, докато група хора разграбва супермаркет наблизо. В репортажа не се посочва причина за смъртта на човека. В същия район млад мъж загина, след като беше уцелен от случаен куршум няколко часа по-рано.

Протести и безредици се проведоха и извън столицата, включително в град Хуамбо, на около 600 км северно от Луанда и крайбрежния град Бенгуела. Полицията в южния град Лубанго призна, че неин служител е застрелял 16-годишно момче във вторник. Тийнейджърът е бил част от група, направила опит да нахлуе в местния щаб на управляващата партия МПЛА.

Протестите от последните два дни са поредните в Ангола, след като решение за повишаване на цената на горивата от 300 на 400 кванзи (0,33 до 0,43 долара) за литър доведе до скок на разходите за живот на милиони бедни в страната, която е сред водещите производители на петрол в Африка.

След 2023 г. тя постепенно премахна субсидиите за горива, след като скок в цените на бензина предизвика смъртоносни протести, които властите са подклаждани от Международния валутен фонд. Според финансов министър на друга страна износител на петрол, миналата година субсидиите са възлизали на близо 4% от БВП. Инвеститорите следят внимателно усилията на страната за постепенно премахване на субсидиите.

„Инвеститори и международни финансови институции разглеждат реформата на субсидиите като доказателство за ангажимента на Ангола към сложни структурни корекции“, обясни Пиетер Ниестен, портфолио мениджър за дълг на нововъзникващи пазари в Нойбергер Берман, който очаква субсидиите за горива тази година да възлизат на 1,8% от БВП, допринасяйки за фискалния натиск.

Лузофонската държава с над 36 милиона население страда от висок процент на инфлация, достигнал 20% през юни, докато равнището на безработица възлиза на около 30%, сочат данни на националния статистически орган.

Центърът за борба с финансирането на тероризма включи три лица от Африка в списъка си

🇺🇸🛡️🌍 Центърът за борба с финансирането на тероризма (TFTC) обозначи трима поддръжници на Ислямска държава в Ирак и Сирия в Африка. Тези лица, определени на 14 юли, са в ролята на ключови финансисти и оперативни лица на групировката, подпомагайки нейната дейност и нейните лидери в Демократична република Конго, Сомалия и Южна Африка.

TFTC е международен орган, създаден за укрепване на сътрудничеството между седем държави, Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ и САЩ, за прекратяване на мрежите за финансиране на тероризма и свързаните с тях дейности от общ интерес.

Създаден през 2017 г., той се фокусира върху координацията на съвместни действия за прекъсване източниците на финансиране за терористични групировки, които включват целенасочени санкции, обмен на практическа информация за нелегални финансови мрежи и провеждане на семинари за изграждане на капацитет за укрепване на институционални защити срещу финансирането на тероризма.

Едно от обозначените лица е Зайд Гангат. Той е поддръжник и инструктор на Ислямска държава, понастоящем базиран в Южна Африка. В исторически план лидeрите на групата в страната са генерирали средства за групировката, използвайки грабежи, рекет и взимане на заложници за откуп.

Също така е определена базираната в ДР Конго Хамида Набагала, която служи като посредник за финансовите потоци на Ислямска държава в Централна Африка. Освен това Набагала е обвинена във финансирането на атентата в Кампала през октомври 2021 г., при който загина един човек, а най-малко трима други бяха ранени. През същата година властите в Уганда заловиха оперативен член на групировката, получил финансиране от Набагала. Тя също се опитала да изведе трите си деца от Уганда, за да ги изпрати в лагери на филиали на групировката в съседна ДР Конго.

От 2019 г. Абдивели Мохамед Юсуф е ръководител на филиала на Ислямска държава в Сомалия и лично играе ключова роля в доставката на чуждестранни бойци, запаси и боеприпаси от името на местния клон, който служи като център за разпределение на средства и насоки към останалите клонове и мрежи на групировката в Африка и генерира до стотици хиляди долари на месец чрез изнудване и други незаконни дейности. Приходите ѝ възлизат на 2,5 милиона долара за 2021 г. и внушителните 2 милиона долара през първата половина на 2022 г.

Обозначенията „подчертават нашия общ ангажимент за прекъсване на способността на ИДИЛ и други терористични групи да имат достъп до международната финансова система, където и да се стремят да действат“, отбеляза Брадли Смит, изпълняващият длъжността заместник-секретар на Министерството на финансите на САЩ за тероризма и финансовото разузнаване Брадли Смит.

„Съединените щати, заедно с нашите партньори от TFTC, остават решени да атакуват терористичните групи, финансистите им и техните мрежи за подпомагане, които позволяват смъртоносните им атаки и дестабилизиращи дейности по целия свят“, увери той.

Доналд Тръмп посрещна Сирил Рамафоса в Белия дом.

🇺🇸⚔️🇿🇦 Президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещна своя колега от Южна Африка Сирил Рамафоса в Белия дом, където двамата обсъдиха най-спорните области между двете страни, включително твърденията на Тръмп за „геноцид срещу белите“.

Южна Африка отхвърля твърдението, че белите хора са обект на непропорционално голям брой престъпления. Процентът на убийствата в страната е висок, но по-голямата част от жертвите са чернокожи.

След приятелски първоначален разговор, в който Тръмп похвали южноафриканските голфъри, а Рамафоса каза, че иска да говори за важни минерали и търговия, Тръмп пусна видео компилация, която по думите му показва доказателства за геноцид срещу белите.

Рамафоса седеше безизразно, докато видеото се възпроизвеждаше, като от време на време извиваше врата си, за да Тръмп, който заяви, че видеото показва гробовете на хиляди бели фермери. Рамафоса заяви, че не е виждал това преди и че би искал да разбере кое е местоположението.

След това Тръмп показа разпечатани копия на публикации, които според него показват убити бели жители на Южна Африка, повтаряйки „смърт, смърт“, докато ги прелистваше. Рамафоса заяви, че Южна Африка страда от висока престъпност и по-голямата част от жертвите са чернокожи. Тръмп го прекъсна и каза: „Фермерите не са чернокожи.“

„Това са опасения, за които сме готови да говорим с вас“, отговори Рамафоса.

В последните месеци Тръмп критикува закона за поземлената реформа на Южна Африка, насочен към поправяне на несправедливостите на апартейда и съдебното дело за геноцид срещу Израел. Той отмени помощта, експулсира посланика на Южна Африка и предложи убежище на бели африканери въз основа на твърдения за расова дискриминация, които Претория счита за неоснователни.

Тръмп обвини Южна Африка в изземване на земя от бели фермери и в подхранване на насилието срещу белите земевладелци с „омразна реторика и действия на правителството“.

Претория настоява, че тези твърдения са неточни и „не признават дълбоката и болезнена история на Южна Африка“, визирайки нейната дълга история на господство от бели колониалисти, залегнала в системата на „апартейда“.

Залогът на срещата в сряда е висок за Южна Африка. Съединените щати са вторият по големина търговски партньор на страната след Китай, а намаляването на помощта вече е довело до спад в тестовете за ХИВ-инфектирани пациенти.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио даде първото си изслушване пред Конгреса.

🇺🇸 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио увери, че страната не се оттегля от световната сцена, въпреки критиките от бившите си колеги в Конгреса относно съкращенията в бюджета за външна помощ и дипломация. Някои от тях дори съжалиха, че са гласували в подкрепа на неговото назначение, тъй като според тях не се е противопоставил достатъчно на президента Доналд Тръмп.

В първото си, донякъде напрегнато, изслушване като първи дипломат на страната, Рубио беше разпитван за ролята си в репресивната имиграционна политика, за отношенията на администрацията с руския президент Владимир Путин и за решението да се даде приоритет на преселването на бели южноафриканци в САЩ вместо на бежанци от други региони. Рубио подчерта, че промените, които ръководи, нямат за цел да премахнат американската външна политика или да изолират страната от света, като отбеляза, че е посетил 18 държави за 18 седмици.

Администрацията на Тръмп блокира основно бежанци, които не са бели, но е започнала да приема бури – потомци на предимно холандски заселници в Южна Африка, твърдейки, че те са подложени на дискриминация и дори геноцид. Правителството на Южна Африка отрича да извършва геноцид.

„Докато сте се отвърнали от геноцида в Судан и сте си измислили такъв в Южна Африка, вие и президентът Тръмп предадохте украинския народ и бяхте манипулиран от Владимир Путин,“ заяви сенаторът демократ Крис ван Холън, който добави, че съжалява, че е гласувал за потвърждаването на Рубио.

„Фактът, че съжалявате, че сте гласували за мен, само доказва, че върша добра работа“, отвърна Рубио, преди изслушването му да прерасне в шумен спор, нещо необичайно за този комитет.

Относно Русия, Рубио заяви, че Путин не е получил реални отстъпки в опитите на САЩ да започнат преговори за край на войната в Украйна и че санкциите остават в сила.

По време на второ изслушване, някои републиканци подкрепиха помощта за чужбина. Сенаторът републиканец Линдзи Греъм подчерта, че това е форма на национална сигурност и че този който не го разбира – „пропуска много“.

Рубио защити съкращенията на външна помощ, като посочи, че много от програмите не обслужват американските интереси. Той представи и нов фонд „America First Opportunity Fund“ на стойност 2,9 милиарда долара, който има за цел да замени част от досегашната помощ и е базиран на поуките от USAID. Той подкрепи и орязването на щата на Държавния департамент и USAID, която разходваше около 40 милиарда долара годишно и в момента се слива с Държавния департамент.

На изслушванията Рубио беше попитан за плановете на Тръмп за отмяна на санкциите срещу Сирия, доставката на хуманитарна помощ за Газа и усилията за спиране на войната в Украйна. Той заяви, че Израел може да постигне целта си да победи Хамас, като същевременно допуска достатъчен поток от хуманитарна помощ за цивилното население.

Рубио отбеляза, че САЩ са питали други страни в региона дали биха приели доброволно преселване на палестинци от Газа, но отхвърли твърдението, че се водят разговори с Либия. Той приветства решението на Израел да пропусне известни количества хуманитарна помощ след блокадата и заяви, че действията в Газа са насочени срещу бойци на Хамас.

На няколко пъти протестиращи прекъсваха изслушванията с викове „Спрете геноцида“, преди да бъдат изведени от полицията – нещо, което се случва често в изслушвания по време на войната в Газа.

Републиканците изразиха подкрепа за Рубио, който е ключова фигура в администрацията на Тръмп и в момента едновременно заема длъжностите на държавен секретар, действащ съветник по национална сигурност, администратор на USAID и временен архивар на САЩ – първият човек след Хенри Кисинджър през 70-те години, едновременно държавен секретар и съветник по сигурността.

„Когато имам проблем, звъня на Марко. Той го решава“, заяви Тръмп.

В сряда Рубио предстои да даде показания в още две изслушвания в Камарата на представителите.

Никарагуа оттегли искане за включване в обвиненията в геноцид срещу Израел.

🇳🇮⚔️🇮🇱 Правителството на Никарагуа, в лицето на Сандинисткия фронт за национално освобождение, оттегли искането си към Международния наказателен съд (ICC) за включване към обвиненията в геноцид срещу Израел, отправени от Южна Африка.

Съдът издаде съобщение до медиите в четвъртък, което потвърждава оттеглянето, но не предоставя повече подробности.

Оттеглянето идва по-малко от два месеца след като малката държава в Централна Америка поиска да се присъедини към делото в началото на февруари. Освен това миналата година страната подаде иск срещу Германия в съда за това, че е нарушила конвенцията за геноцида с продажба на оръжия на Израел.

Израелският външен министър Гидеон Саар похвали решението с думите „по-добре късно, отколкото никога“.

„Никарагуа оттегли морално отвратителната си намеса в неоснователното и възмутително дело, заведено от Южна Африка срещу Израел в Международния съд. Други, които направиха същата грешка, трябва да последват примера“, написа той след подобен туит на иврит.

В момента Международният съд претегля дело, в което Израел е обвинен в извършване на геноцид в Газа във войната, започнала на 7 октомври 2023 г. в отговор на терористичната атака, извършена от Хамас същия ден, при която бяха убити около 1200 души, а 251 бяха отвлечени като заложници.

Тел Авив категорично отхвърли обвиненията, настоявайки, че действията му не са насочени към цивилни, както и че предприема редица стъпки, за да ги защити. Израелските отбранителни сили (IDF) имат практика да оповестяват цивилното население в районите на предстоящи операции като публикува предварително предупреждения за евакуация посредством съобщения и подробни карти на арабски език в интернет, спускане на листовки от хеликоптери, разполагане на малки дронове с високоговорители и т.н.

Южна Африка, която заведе делото в Международния съд, представи документ от 750 страници на съда през октомври с „доказателство“ за предполагаемия геноцид. Съгласно съдебните процедури искът на Южна Африка няма да бъде публично достояние.

Израел трябва да изпрати своя отговор до юли 2025 г.

Доналд Тръмп заяви, че спира помощта за Южна Африка.

🇺🇸⚔️🇿🇦 Американският президент Доналд Тръмп заяви без да предостави доказателства, че определени групи хора в Южна Африка се третират много зле, поради което ще преустанови финансирането за страната, докато въпросът не бъде разследван.

„Южна Африка конфискува земя и се отнася МНОГО ЛОШО към определени прослойки хора“, написа той в своя публикация на платформата Truth Social.

„Съединените щати няма да го подкрепят, ние ще действаме. Освен това ще прекратя цялото бъдещо финансиране за Южна Африка, докато не приключи пълното разследване на ситуацията“, допълни той.

Съединените щати са се задължили да предоставят на Южна Африка почти 440 милиона долара помощ през 2023 г. Това сочат най-новите данни на правителството на САЩ.

Миналия месец южноафриканският президент Криил Рамафоса подписа закон, който ще улесни държавата да експроприира земя в обществен интерес. Според властите в страната, новият закон има за цел да се справи с расовите различия в собствеността, които са налице над три десетилетия след падането на апартейда през 1994 г.

Министерство на външните работи на Южна Африка заяви в отговор на публикацията на Тръмп, че „ние вярваме, че съветниците на президента Тръмп ще използват периода на разследване, за да получат задълбочено разбиране на политиките на Южна Африка в рамките на конституционната демокрация“.

„Може да стане ясно, че нашият акт за отчуждаване не е изключителен, тъй като много страни имат подобно законодателство“, се посочва още в съобщението.

В момента Южна Африка е председател на Г-20, след което САЩ поемат.

Миналия месец Рамафоса заяви, че не се притеснява за отношенията на страната си с новата администрация на Тръмп. Освен това той сподели, че е разговарял с него след изборната му победа и очаква с нетърпение да работи с неговата администрация.

По време на първия си мандат Тръмп се закани да разследва предполагаемите убийства на бели фермери и насилственото завладяване на земя, на което властите в Претория отговориха, че Тръмп е бил погрешно информиран. Така и не стана ясно дали тогавашната администрация е провела разследване.

Илон Мъск, един от най-близките съюзници на Тръмп, е роден в Южна Африка. През 2023 г. той отговори на видео на стара песен срещу апартейда „Убий фермера“, публикувано от крайнолява южноафриканска политическа партия, като заяви, че „настояват открито за геноцид над белите хора в Южна Африка“.

Мъск и Рамафоса се срещнаха в САЩ през септември миналата година, за да обсъдят инвестиции в Южна Африка.

Членовете на БРИКС остават разделени по ключови геополитически разногласия

🌍 Африканското участие в тазгодишната среща на върха на БРИКС+ още веднъж подчерта интереса на повечето страни към икономическите ползи от блока, за сметка на задълбочаващите се разделения между отделните страни по ключови геополитически въпроси и по-широката роля, приписвана на блока.

Китай и Русия се опитаха да представят БРИКС като единно геополитическо тяло, което е готово да предложи алтернатива или съперник на установения международен ред, вкоренен в ООН и други ключови институции, включително Международния валутен фонд и Световната банка.

Страните членки и партньорите обаче имат фундаментални разногласия по редица регионални и международни въпроси, а част от въпросните несъответствия засягат именно отношенията със Запада и китайското господство в БРИКС.

Индия например е особено загрижена за огромното влияние на Китай и Русия.

Бразилия, Индия и Южна Африка се противопоставиха на по-нататъшното разширяване на БРИКС отчасти поради опасения, че добавянето на допълнителни партньори с проруска или прокитайска ориентация ще тласне тялото към още по-категорична антизападна позиция.

Африканските страни от БРИКС също имат своите индивидуални интереси, които често влизат в противоречие помежду си. Новите членове на БРИКС+ Египет и Етиопия са яростни регионални съперници, чиито отношения през последните няколко месеца достигнаха критично ниска точка, а в същото време и двете страни се конкурират с Южна Африка и новата страна партньор Нигерия за лидерство на континента, включително за осигуряване на постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

Бразилия, Индия и Южна Африка се опитаха да балансират връзките си със Запада и са изрично против превръщането на БРИКС в организация, водена от идеята за прекрояване на настоящия международен ред. Този подход се споделя от много африкански страни и отразява политиките на новите африкански филиали на БРИКС.

Предвид икономическия си фокус и модел на разширяване, БРИКС вероятно ще даде приоритет на увеличаването на ангажираността със страни, подходящи да помогнат за разширяване на глобалния икономически лост на блока в ключови сектори със сравнително предимство, което би могло да подпомогне дългосрочни цели като дедоларизация.

Разширяването на БРИКС разшири връзките на блока с регионалните институции в Африка, Северна и Южна Америка и Азия. Разширяването също така увеличи глобалния дял на блока от населението и валутните резерви над 50 процента и увеличи дела му в производството на петрол, износа и БВП.

Путин оглави срещата на върха на БРИКС, опитвайки се да разшири влиянието на Русия.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин оглави заключителната сесия на срещата на върха на блока на развиващите се икономики БРИКС, като похвали ролята му на противовес на това, което той нарече „порочните методи“ на Запада.

Тридневната среща на върха в руския град Казан включваше дискусии за задълбочаване на финансовото сътрудничество, включително разработването на алтернативи на доминираните от Запада платежни системи, усилията за уреждане на регионални конфликти и разширяването на групата държави в БРИКС.

Алиансът, основан през 2009 г. от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, се разшири, приемайки за свои членове Иран, Египет, Етиопия, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. През последните седмици Турция, Азербайджан и Малайзия подадоха официалните си кандидатури за членство, а няколко други страни също изразиха интерес да се присъединят.

На срещата на върха присъстваха лидери или представители на 36 държави, които подчертаха провала на ръководените от САЩ усилия за изолиране на Русия заради действията ѝ в Украйна. Кремъл рекламира срещата като „най-голямото външнополитическо събитие, провеждано някога“ от Русия.

Говорейки на сесията, наречена БРИКС+, включваща страни, които обмислят присъединяването си към блока, Путин обвини Запада, че се опитва да спре нарастващата сила на Глобалния Юг с „незаконни едностранни санкции, крещящ протекционизъм, манипулиране на валута и фондовите пазари и безмилостно чуждестранно влияние, привидно насърчаващо демокрацията, правата на човека и дневния ред за изменението на климата.“

„Такива извратени методи и подходи – да го кажем направо – водят до появата на нови конфликти и влошаване на стари разногласия“, посочи руският президент. „Един пример за това е Украйна, която се използва за създаване на критични заплахи за сигурността на Русия, като същевременно се игнорират нашите жизненоважни интереси, нашите справедливи опасения и нарушаването на правата на рускоезичните хора.“

Русия специално настоява за създаването на нова платежна система, която да се наложи като алтернатива на глобалната банкова мрежа за съобщения SWIFT, позволявайки на Москва да заобиколи западните санкции в търговията си с партньори.

В съвместна декларация участниците изразиха загриженост относно „разрушителния ефект на незаконните едностранни принудителни мерки, включително незаконни санкции“ и потвърдиха своя ангажимент за засилване на финансовото сътрудничество в рамките на организацията. Те отбелязаха ползите от „по-бързи, евтини, по-ефективни, прозрачни, безопасни и приобщаващи трансгранични платежни инструменти, изградени на принципа за минимизиране на търговските бариери и недискриминационен достъп“.

Китайският лидер Си Дзинпин подчерта ролята на блока за гарантиране на глобалната сигурност, отбелязвайки, че Китай и Бразилия са предложили мирен план за Украйна, като са се опитали да съберат по-широка международна подкрепа за него. Украйна отхвърли предложението.

„Трябва да насърчаваме деескалацията на ситуацията възможно най-скоро и да проправим пътя за политическо уреждане“, заяви Си в четвъртък.

Путин и Си обявиха своето партньорство „без граници“ няколко седмици преди Русия да започне своята инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Те вече се срещнаха на два пъти от началото на годината, в Пекин през май и на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Казахстан през юли.

Сътрудничеството на Русия с Индия също процъфтява, тъй като Ню Делхи гледа на Москва като на изпитан във времето партньор след Студената война, въпреки близките връзки на Кремъл с нейния опонент Китай. Докато западните съюзници изискват от Ню Делхи да бъде по-активен в опитите си да убеди Москва да прекрати бойните действия в Украйна, индийският лидер Нарендра Моди избягва да осъжда Русия, като набляга на мирното уреждане на конфликта.

Путин, който проведе поредица от двустранни срещи в кулоарите на срещата на върха, се готвеше за среща в четвъртък с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който си навлече гнева на Киев с първото си посещение в Русия от повече от две години.

Обръщайки се към сесията на БРИКС+, Гутериш призова за незабавно прекратяване на боевете в Газа, Ливан, Украйна и Судан. „Имаме нужда от мир в Украйна, справедлив мир в съответствие с Устава на ООН, международното право и резолюциите на Общото събрание“, каза той.

Руските медии, контролирани от Кремъл, рекламираха срещата като мащабен политически удар, който е накарал Запада да се страхува от загубата на глобалното си влияние. Предаванията и новинарските бюлетини на руските държавни медии подчертават, че страните-членки на БРИКС съставляват около половината от световното население, съставляващо „глобалното мнозинство“ и предизвикващо западната „хегемония“.

Телевизионните водещи подробно цитираха съобщения в западни медии, според които срещата на върха е подчертала неуспеха да се изолира Москва. „Западът, САЩ, Вашингтон, Брюксел, Лондон в крайна сметка се изолираха“, заяви Евгений Попов, водещ на популярно политическо токшоу по държавния телевизионен канал „Россия 1“.

Русия изпраща стратегически бомбардировачи Ту-160 в Южна Африка.

📸 Снимка: ТАСС

🇷🇺✈️🇿🇦 Русия изпраща един от своите стратегически бомбардировачи Туполев Ту-160, в Южна Африка. Въпреки това, вместо военна мисия или учение на въздушно-космическите сили, това разполагане е с цел участие в най-голямото авиокосмическо изложение в Африка.

Изложението Africa Aerospace and Defense 2024 ще се проведе в Претория, административната столица на Южна Африка, от 18 до 22 септември. Преди събитието делегация от руски военни посети летище близо до Претория, за да планира разполагането на бомбардировача за изложението. Офицерите бяха приети във въздушната база от командващия военновъздушните сили на страната.

Капитан Тебого Август, говорител на военновъздушните сили на Южна Африка, подчерта силните дипломатически връзки между Претория и Москва като членове на БРИКС. „Русия и Южна Африка отдавна поддържат дипломатически отношения. Като членове на БРИКС, заедно с Китай, Индия и Бразилия, те споделят силни икономически връзки, политически отношения и споразумения за военно сътрудничество“, каза тя.

Планът на Русия да изпрати своите стратегически бомбардировачи Ту-160 в Южна Африка за изложението Africa Aerospace and Defense 2024 не е просто демонстрация на военна мощ; това е пресметнат геополитически ход, насочен към укрепване на стратегическите цели на Москва в Африка и извън нея. Тези бомбардировачи с голям обсег на действие, сред най-усъвършенстваните в арсенала на Русия, илюстрират намерението на Москва да укрепи отбранителните си връзки с Южна Африка, ключов съюзник на БРИКС. Чрез представянето на Ту-160 Русия сигнализира желанието си да засили тези двустранни отношения, като същевременно се представя като надежден военен партньор на други африкански нации. Това е в съответствие с по-широката стратегия на Русия да разшири влиянието си на континент, традиционно доминиран от западните нации.

Присъствието на бомбардировачи Ту-160 в Южна Африка е стратегическа демонстрация на възможностите на Русия за проектиране на мощ на международната сцена. Способни да летят през множество континенти, тези бомбардировачи символизират способността на Русия да проектира военна мощ далеч отвъд своите граници. Това не е просто демонстрация на сила спрямо Южна Африка, а по-широко послание към международната общност, особено НАТО и Съединените щати, относно стратегическия обхват на Русия и нейната решителност да се утвърди в световен мащаб.

Това разполагане е стратегическа маневра в продължаващото съперничество между Русия и Запада. Африка се превърна в решаващо бойно поле в тази борба и като демонстрира способностите си на големи отбранителни изложения като AAD 2024, Русия директно предизвиква западното влияние в региона. Тази инициатива също има за цел да засили отношенията на Москва със страни, попаднали извън западната сфера, като потенциално смекчи въздействието на тежките санкции, наложени ѝ заради агресията срещу Украйна. За африканските страни Русия играе ролята на жизнеспособен партньор, предлагащ алтернатива на западните съюзи.

Изложбата също така служи като отлична възможност за Русия да популяризира своя износ на отбрана. Ту-160, една от най-модерните единици военна технология в руския арсенал, осигурява значителна подкрепа за отбранителната индустрия на страната. Представяйки такава авангардна технология, Русия вероятно ще привлече интереса на африканските нации, които се стремят да укрепят своите военни способности, което потенциално ще доведе до нови договори за доставка на оръжие и по-тесни икономически връзки.

Дипломатически, пристигането на руски стратегически бомбардировачи в Южна Африка изпраща ясно послание за единство с нация, която често има възгледи, различни от западните политики на международната сцена. Тази инициатива подчертава готовността на Русия да създава и укрепва съюзи със страни, които се стремят да се откъснат от установения от САЩ международен ред. През последните месеци много държави изразиха интерес да се присъединят към групата на БРИКС и по-предпазливо – към азиатски международни организации като ШОС и АБИИ.

Решението на Русия да разположи бомбардировачи Ту-160 в Южна Африка за AAD 2024 г. представлява сложна геополитическа стратегия. Тя има за цел да засили влиянието си в Африка, да предизвика либералния ред, установен от 1990 г. насам, и да демонстрира способностите си за глобално проектиране на власт. Тази инициатива надхвърля обикновената военна демонстрация; това е пресметнато изявление на по-широките амбиции на Русия на международната сцена.